Марко 6:24-56

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да є откаже. И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница. И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат. И отидоха с кораба на уединено място насаме. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. И всичките ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха; и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той. И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.