Матей 14:22-36
Матей 14:22-36 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа. И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха. А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се! И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус. Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме! И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в лодката, вятърът утихна. А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син. И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни; и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Матей 14:22-36 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен. И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото. А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус. Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“ Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“ И щом влязоха в лодката, вятърът утихна. А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“ След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни. И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.
Матей 14:22-36 Верен (VBG)
Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата. И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх. А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте. А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата. А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус. Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме! И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в кораба, вятърът утихна. А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син! И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.
Матей 14:22-36 Ревизиран (BG1940)
И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в ладията, вятърът утихна. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син. И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя. И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни; и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.