Матей 14:22-36

Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата. И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх. А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте. А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата. А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус. Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме! И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в кораба, вятърът утихна. А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син! И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.