Лука 9:1-62

Споделяне

Лука 9:1-62 Ревизиран (BG1940)

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>. И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях. И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде. А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме в уединено място до един град наречен Витсаида. А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление. И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде? (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. Те сториха така и накараха всички да насядат. А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша. И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз? А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал. Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос. А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече: Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели. А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво. И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума. И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака. И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте. И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели. И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество. И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му. И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си: Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума. И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям. А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им: Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас. А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим. Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както стори и Илия? А Той се обърна и ги смъмра; и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси. И отидоха в друго село. А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш. Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Лука 9:1-62 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. Те направиха така и накараха всички да насядат. А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник . А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си , ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завършиживота Си в Йерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. И отидоха в друго село. А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Лука 9:1-62 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред. Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види. Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ Така и сториха и сложиха всички да насядат. Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници. Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“ Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това, като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“ И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания. Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“ Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя. И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори. Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели. На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък. Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя. Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“ А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му. И всички се смаяха пред Божието величие. Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“ Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това. Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“ Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“ А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?“ Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ И отидоха в друго село. И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“

Лука 9:1-62 Верен (VBG)

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести. И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал. И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида. А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ. Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. Те направиха така и накараха всички да насядат. А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството. И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша. И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз? А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос. А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза: Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели. А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори. И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество. И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете. И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска. Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си: Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума. И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям. А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас. А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас. И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим. И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). И отидоха в друго село. А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш! Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство. Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.