И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести.
И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.
И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.
И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.
И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида.
А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора?
(Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
Те направиха така и накараха всички да насядат.
А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.
И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз?
А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник .
А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:
Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
Защото, който иска да спаси живота си , ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,
които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завършиживота Си в Йерусалим.
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.
А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.
И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.
И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество.
И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете.
И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.
Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.
И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си:
Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи.
И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият.
А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям.
А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас.
А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна.
И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.
И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.
Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?
А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“.
И отидоха в друго село.
А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.
Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.
А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.