Лука 17:1-19
Лука 17:1-19 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките. Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра. А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала. А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. И в пътуването Си към Йерусалим Той минаваше по границата между Самария и Галилея. И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч, извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас! И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха. А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин. А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
Лука 17:1-19 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“ Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала. Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“? Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“? Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“ На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея. Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“ Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин. Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“ И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“
Лука 17:1-19 Верен (VBG)
И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези малките. Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра. А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша. А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш? Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това? Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.) Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. И при пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея. И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас! И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха. А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин. А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
Лука 17:1-19 Ревизиран (BG1940)
И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му. И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим. И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше <границата> между Самария и Галилея. И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при нозете на <Исуса> и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата? Не намериха ли се <други> да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.