Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. Бъдете внимателни към себе си!
Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“
Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала.
Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“? Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“? Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“
На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.
Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“ Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин. Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“ И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“