Лука 1:39-80
Лука 1:39-80 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него, през всичките си дни. Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.
Лука 1:39-80 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“ А Мария рече: „Душата ми величае Господа и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си, свали властници от престола и въздигна унизени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“ И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си. А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него. И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи: „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид, както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци: спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят, като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет – клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, да ни избави от ръката на враговете ни, за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си. И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините, за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.
Лука 1:39-80 Верен (VBG)
През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното є от Господа. И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века. И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си. А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея. И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан. А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа: Йоан e името му. И те всички се зачудиха. И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.
Лука 1:39-80 Ревизиран (BG1940)
През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа. И Мария каза: - Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си. А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан. И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха. И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него. Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида, (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци). Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят, За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет, Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама. Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх, В светост и правда пред Него, през всичките си дни. Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им, Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре, За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.