През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град,
и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета.
И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух
и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа.
И Мария каза:
Величае душата ми Господа
и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.
Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
И от родове в родове
Неговата милост
е върху онези, които се боят от Него.
Извърши силни дела със Своята ръка;
разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.
Свали владетели от престолите им
и издигна смирени.
Гладните напълни с блага,
а богатите отпрати празни.
Помогна на слугата Си Израил,
за да напомни да покаже Своята милост
(както беше говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство до века.
А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.
А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.
И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея.
И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.
Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан.
Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.
А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.
И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.
Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше:
Благословен Господ, Израилевият Бог,
защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.
И издигна рог на спасение за нас
в дома на слугата Си Давид
(както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете),
избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
за да покаже милост към бащите ни
и да спомни святия Свой завет,
клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:
да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни,
да Му служим без страх,
в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него.
За да дадеш на Неговия народ да познае спасение
чрез прощаване греховете им,
поради съкровеното милосърдие на нашия Бог,
с което ще ни посети зора отгоре,
за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка;
така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.