Йов 10:1-22
Йов 10:1-22 Ревизиран (BG1940)
Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си. Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен. Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите? Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек? Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни, Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми, При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти? Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти; Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен. Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене. Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат. Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око; Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба. Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, - Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.
Йов 10:1-22 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си. Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен. Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите? Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек? Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни, че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми, при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти? Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш? Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел; живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми. Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти; ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен. Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми, защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен. Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат. И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око; бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба. Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко. Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка – земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.
Йов 10:1-22 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене. Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“
Йов 10:1-22 Верен (VBG)
Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж, за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли? Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта? Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб: ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми, защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта; в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.