Йов 10:1-22

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж, за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли? Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта? Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб: ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми, защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта; в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.