Еремия 4:19-31

Споделяне

Еремия 4:19-31 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв. Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Еремия 4:19-31 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища. Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба? Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро. Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях. Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат. Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели. Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв. Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло. Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него. От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него. А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти. Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“

Еремия 4:19-31 Верен (VBG)

Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми. Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките є градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем. Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него. От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!

Еремия 4:19-31 Ревизиран (BG1940)

Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг. До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас? Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят. Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха. Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали, Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв. Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса. Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него. От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях. А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти. Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.