Еремия 4:19-31

Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми. Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките є градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем. Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него. От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!