Еремия 14:1-10
Еремия 14:1-10 Ревизиран (BG1940)
Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието: Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна, Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си. Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си. Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева. И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева. Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува? Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя. Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.
Еремия 14:1-10 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Господнето слово, което дойде към Йеремия за бездъждието: Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. Големците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си. Понеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си. Още и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева. И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева. Господи , при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме. Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува? Защо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй. Така казва Господ на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така Господ не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.
Еремия 14:1-10 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина. При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“
Еремия 14:1-10 Верен (VBG)
ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата: Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига. И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си. Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си. Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева. И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат понеже няма зеленина. При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб. Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува? Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй! Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.
Еремия 14:1-10 Ревизиран (BG1940)
Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието: Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна, Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си. Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си. Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева. И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева. Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува? Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя. Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.