Йеремия 14:1-10

Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина. При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“