Евреи 4:1-11
Евреи 4:1-11 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него, защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света. Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“ И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“ И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство, Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“ Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден. Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите. И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.
Евреи 4:1-11 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света. Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“ ; а пък на това място: „Няма да влязат в Моята почивка.“ И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си, затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
Евреи 4:1-11 Верен (VBG)
И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал. Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света. Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“; и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка!“ И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си, затова Той пак определя един ден – „днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден. Следователно, за Божия народ остава съботна почивка. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите. Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.
Евреи 4:1-11 Ревизиран (BG1940)
И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света. Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка". И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си, <затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си". Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден. Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.