Евреи 4:1-11

И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света. Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“ ; а пък на това място: „Няма да влязат в Моята почивка.“ И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си, затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.