Битие 32:13-32
Битие 32:13-32 Ревизиран (BG1940)
Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>. И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Битие 32:13-32 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав: двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца, и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго. На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе? Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас. Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете; и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Битие 32:13-32 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“ Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“ След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“, ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“ Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана. А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?“ Тогава Мъжът благослови Яков там. Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
Битие 32:13-32 Верен (VBG)
И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав: двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета, и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо. На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? – тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас. Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете. И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана. И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.