Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Битие 32:13-32

Битие 32:13-32 VBG

И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав: двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета, и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо. На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? – тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас. Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете. И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана. И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.