Битие 31:1-55

Споделяне

Битие 31:1-55 Верен (VBG)

А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство! И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди. А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб! Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви, но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло. Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен. И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви. И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме. И Той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си! И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал. Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите. И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак. А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си. И така, Яков побягна тайно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива. Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад. А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал. И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад. Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро! И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад. И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч? Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно. Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро. И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми? А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си. У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала. И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери. А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите. Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено? Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни. Двадесет години вече съм бил при теб – овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох. Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем. Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем – мразът, и сънят бягаше от очите ми. Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили? И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата. Лаван я нарече Йегар Сахадута71, а Яков я нарече Галаад, И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад и Масфа, защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг. Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми – няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб. Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб – тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло. Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак. Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината. И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.

Битие 31:1-55 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви. И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал. Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите. И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак. А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива. Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад. А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал. Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна. Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си. В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери. И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено? Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни. Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох. Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми. Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили? Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата. Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад. И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе, тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.

Битие 31:1-55 Ревизиран (BG1940)

А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми? А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя. Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.