Битие 31:1-55

А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви. И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал. Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите. И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак. А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива. Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад. А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал. Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна. Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си. В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери. И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено? Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни. Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох. Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми. Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили? Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата. Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад. И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе, тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.