Изход 21:1-21
Изход 21:1-21 Ревизиран (BG1940)
Ето съдбите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.
Изход 21:1-21 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Ето законите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите. Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил. Но ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите. Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея. А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт. Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място. Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш. Който удари баща си или майка си, да бъде убит. Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит. Който кълне баща си или майка си, да бъде убит. Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си; и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан. Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.
Изход 21:1-21 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
„И ето правните наредби, които ще им представиш: „Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно. Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му. Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам. Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен, тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб. Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите. Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил. Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите. Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп“.“ Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт; но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище. Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит. Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит. Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло, то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване. А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан; но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.
Изход 21:1-21 Верен (VBG)
Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата є да бъдат на господаря є, а той да излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! – тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите. Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея. Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите. Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната є, облеклото є и съпружеското сношение с нея. А ако не є отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне. Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви. Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви. Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви. Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло, ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже. Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.