Изход 21:1-21

Ето съдбите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.