Деяния 27:1-20
Деяния 27:1-20 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него. И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон. И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит. Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката; и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване. И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
Деяния 27:1-20 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея. Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, – Павел ги съветваше с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър. И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон. Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
Деяния 27:1-20 Верен (VBG)
И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им. И оттам, като тръгнахме, плавахме на зћвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зћвет под Крит срещу нос Салмон. И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит. Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон, и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи. И като минахме на зћвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка; и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
Деяния 27:1-20 Ревизиран (BG1940)
И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят. И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни. И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него. И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон. И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей. Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им: Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит. Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон, и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят. И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>. И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.