Деяния 27:1-20

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им. И оттам, като тръгнахме, плавахме на зћвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зћвет под Крит срещу нос Салмон. И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит. Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон, и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи. И като минахме на зћвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка; и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.