4 Царе 3:1-27

Споделяне

4 Царе 3:1-27 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува̀ дванадесет години. Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му. Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях. А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни. Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар. Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил. И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня. И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей. А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял. А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей. И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове; защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви; и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя. На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата. След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха: Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве! А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им. Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха. Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

4 Царе 3:1-27 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години. И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил. Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях. Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни. Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар. Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни, върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“ Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“ Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си. Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“ Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него. Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“ Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей и той каза: „Така казва Господ: „Превърни това корито на река в дълбоки водоеми“. Защото така казва Господ: „Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.“ Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце. Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“ На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея. Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата. Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв. Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“ Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват. Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха. Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.

4 Царе 3:1-27 Верен (VBG)

А в осемнадесетата година на юдовия цар Йосафат, Йорам, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария и царува дванадесет години. Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото махна стълба на Ваал, който баща му беше направил. Но той беше привързан към греховете на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях; не се отклони от тях. А моавският цар Миса имаше стада и даваше данък на израилевия цар сто хиляди агнета и сто хиляди овни с вълната им. И когато Ахав умря, моавският цар въстана против израилевия цар. И цар Йорам излезе в онова време от Самария и преброи целия Израил. И отиде и изпрати до юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мен. Ще дойдеш ли с мен на бой против Моав? И той каза: Ще се изкача. Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – както твоите коне. И каза: По кой път да се изкачим? А той отговори: По пътя за пустинята Едом. И така, израилевият цар, юдовият цар и едомският цар излязоха и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за войската и за добитъка, който беше с тях. Тогава израилевият цар каза: Уви! ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! А Йосафат каза: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на израилевия цар в отговор каза: Тук е Елисей, синът на Сафат, който поливаше вода на ръцете на Илия. И Йосафат каза: ГОСПОДНОТО слово е с него. И израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него. А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя! Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него. И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап, защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви. Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА – Той ще предаде и Моав в ръката ви. И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя. И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода. А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата. И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха: Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са се избили едни други. И сега, на плячката, Моаве! Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците. И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха. И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха. Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе във всеизгаряне на стената. И дойде голям гняв срещу Израил. И те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

4 Царе 3:1-27 Ревизиран (BG1940)

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години. Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му. Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях. А моавският цар Миса имаше стада, и даваше <данък> на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни. Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар. Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил. И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне. Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня. И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него. А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава. А рече Елисей: <Заклевам се в> живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял; но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него. И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове; защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви; и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя. И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода. А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата. И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха: Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве! А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им. И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха. И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.