А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува̀ дванадесет години.
Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.
Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.
А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.
Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар.
Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.
И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.
И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.
А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.
А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.
А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.
И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;
защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;
и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.
На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.
А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.
След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:
Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!
А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.
Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.
Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.
Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
Приложение Библията
Bible App for Kids
