3 Царе 8:1-21
3 Царе 8:1-21 Ревизиран (BG1940)
Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион. И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец. А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха. А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят. Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите. Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес. В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя. А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом; така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом. Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак. Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече: От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, <гдето> да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля. И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог; но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти. Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми. Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог. И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
3 Царе 8:1-21 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион. И така, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха. А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят. Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите. Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес. В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя. А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом, така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом. Тогава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак. Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид: От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил. Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог. Но Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти. Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми. И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог. И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.
3 Царе 8:1-21 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат. И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя. Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“ И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: „От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“ Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“ И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“
3 Царе 8:1-21 Верен (VBG)
Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион. И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега, и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха. И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят. И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите; защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му. А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес. В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи, които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя. И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом; и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом. Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века. И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше. И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза: От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил. И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти. Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми. И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя.