Трето Царе 8:1-21

Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат. И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя. Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“ И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: „От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“ Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“ И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“