1 Коринтяни 9:1-18
1 Коринтяни 9:1-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.
1 Коринтяни 9:1-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. Нима нямаме право на храна и питие? Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
1 Коринтяни 9:1-18 Верен (VBG)
Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа. Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази: Нямаме ли и ние право да ядем и да пием? Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото? Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното? Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма, и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара? Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам. Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.
1 Коринтяни 9:1-18 Ревизиран (BG1940)
Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство. Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми: Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?> Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?> Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог, или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара? Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество: И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.