1 Коринтяни 9:1-18

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа. Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази: Нямаме ли и ние право да ядем и да пием? Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото? Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното? Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма, и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара? Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам. Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.