1 Коринтяни 7:1-24
1 Коринтяни 7:1-24 Ревизиран (BG1940)
А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват. А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>. <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>); защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
1 Коринтяни 7:1-24 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. Но зада се избягва блудството, нека всеки мъж има своя жена и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимотокъм нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но това казвам като позволение, а не като заповед. Обаче бих желал всички човеци да бъдат, какъвто съм аз. Но всеки има свой особен дар от Бога – един така, а друг иначе. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст. А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си (но ако го остави, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си); и мъж да не напуска жена си. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всички църкви. Обрязан ли е бил призован някойвъв вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, новажното е пазенето на Божиите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата. В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш да станеш свободен, по-добре използвайслучая); защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
1 Коринтяни 7:1-24 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват. На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир. И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си? Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
1 Коринтяни 7:1-24 Верен (VBG)
А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате. Но това казвам като позволение, а не като заповед. Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе. А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си; но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си. А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви. Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован. Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай. Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени, не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.
1 Коринтяни 7:1-24 Ревизиран (BG1940)
А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват. А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>. <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>); защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.