1 Коринтяни 7
7
1А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. 2Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. 3Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа. 4Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената. 5Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате. 6Но това казвам като позволение, а не като заповед. 7Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе. 8А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен. 9Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си; 11но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си. 12А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя. 13И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. 14Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. 15Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир. 16Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? 17Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви. 18Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва. 19Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. 20Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован. 21Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай. 22Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. 23С цена сте били купени, не ставайте роби на хора. 24Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован. 25Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие. 26И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е. 27Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена. 28Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. 29Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; 30и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават; 31и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава. 32А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа; 33а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си. 34Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си. 35И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате. 36Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако є е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят. 37Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре. 38Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре. 39Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът є; но ако мъжът є умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа. 40Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.
Избрани в момента:
1 Коринтяни 7: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013