Псалми 89:19-52

Нашият щит е от Господа и нашият цар – от Светия Израилев. Някога беше говорил на Своя посветен във видение и беше казал: „Помогнах на един герой. Измежду народа издигнах избраник. Намерих Своя служител Давид и го помазах със святия Си елей. Ръката Ми ще пребъде с него, а Моята мишца ще го подкрепя. Врагът няма да го притесни; беззаконникът няма да го потиска. Ще разпръсна пред него враговете му; ще поразя тези, които го мразят. Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него; чрез Моето име ще се издигне рогът му. Ще простра над морето ръката му и над реките – десницата му. Той ще ми казва: „Ти си мой Отец, мой Бог и твърдина на моето спасение.“ И ето Аз ще го направя първороден син, върховен сред земните царе. Завинаги ще съхраня милостта Си към него и заветът Ми с него ще остане непокътнат. И потомството му ще бъде вечно и неговият престол – като дните на небето. Ако синовете му изоставят Моя закон и не спазват Моите заповеди; ако оскверняват Моите наредби и не се придържат към Моите повели, ще накажа тяхното безчинство с жезъл и тяхната неправда – с удари. Обаче няма да оттегля милостта Си от него и няма да изневеря на верността Си към него. Няма да наруша завета Си и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми. Веднъж се клех в святостта Си, как сега да лъжа Давид. Потомството му ще пребъде вечно, а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене. Завинаги ще стои твърдо като луната; ще бъде верен свидетелят на небесата.“ Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник, Ти се разгневи срещу него. Пренебрегна завета със Своя служител и оскверни короната му. Разруши всичките му огради, превърна крепостите му в развалини. Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя; стана за присмех на своите съседи. Ти издигна десницата на неговите потисници; зарадва враговете му. Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка. Отне блясъка от него и хвърли престола му на земята. Ти съкрати младостта му и го покри със срам. Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън? Спомни си колко е кратък животът ми; че всички хора сътвори смъртни. Кой от хората е живял, без да види смърт, и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите? Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости? Ти се закле на Давид в Своята вярност. Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители, укора от всички народи, който си нося у себе си. Господи, Твоите врагове Те хулят, подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.