Псалми 78:32-39

Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.