Псалми 73:1-28

Псалом на Асаф. Наистина добър е Бог към Израил и към чистите по сърце. Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха, едва не се подхлъзнах, защото завиждах на надменните, като виждах благоденствието на нечестивите. Няма мъки при тяхната смърт, пълни и здрави са телата им. Те нямат грижи като другите хора и не са измъчвани като тях. Затова и гордостта ги е обвила като огърлица; покрили са се с насилие като с дреха. Очите им са изпъкнали от тлъстина; мечтанията на сърцето ги заливат. Присмиват се и говорят за насилие; надменни са, когато говорят. Гласът им се издига към небето и думите им обикалят земята. Затова и народът Му се обръща към тях, защото при тях се пие вода в изобилие. И казват: „Как ще узнае Бог? Знае ли Всевишният?“ Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави и увеличават богатството си. Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто и миех ръцете си в невинност; бях изтезаван всеки ден и наказван всяка сутрин. Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ – щях да изневеря на рода на синовете Ти. Размишлявах, за да разбера това, но то бе трудно за очите ми, докато не отидох в Божието светилище и не помислих за края. Наистина си ги поставил на хлъзгаво място и ги оставяш да паднат в заблуда. Как внезапно опустяха и изчезнаха, загинаха от ужас. Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, ще забравиш образа им. Когато сърцето ми се огорчаваше и вътрешностите ми се разкъсваха, бях обезумял и не разбирах. Бях като животно. Но въпреки това бях винаги до Тебе и Ти държеше десницата ми. Ти ме ръководиш чрез съвета Си и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небесата? Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята. Плътта и сърцето ми изнемогват, но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него. Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат. Ти погубваш всички, които не са Ти верни. На мене ми е добре близо до Бога. Уповавам се на Господа Бога и ще разгласявам всичките Му дела.