Псалми 57:1-11

За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам, на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул. Боже, смили се над мене, помилвай ме, защото към Тебе прибягва душата ми. Ще се скрия в сянката на Твоите криле, докато преминат бедите. Ще призовавам Бога, Всевишния Бог, Който прави всичко за мене. Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси; ще посрами онзи, който иска да ме погълне. Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност. Душата ми живее сред лъвове; лежа при пламнали от алчност хора. Зъбите им са стрели и копия, езикът им е остър меч. Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя! Сложиха пред мене примка за краката ми. Моята душа е пречупена. Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея. Непоколебимо е сърцето ми, непоклатимо. Ще пея и ще свиря. Събуди се от сън, моя душо! Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя. Ще Те прославям, Господи, ще Те възпявам между народите, защото Твоята милост е до небесата и Твоята вярност достига до облаците.