Псалми 22:1-18

За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават, разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта. Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми. Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Псалми 22:1-18