Псалми 19:1-14

За първия певец. Псалом на Давид. Небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете Му. Ден на деня предава слово и нощ на нощта разкрива знание без говор или думи, без да се чува гласът им. Техният зов се носи по цялата земя и техните думи – до краищата на света. В тях е поставил шатър за слънцето. И то излиза като младоженец от брачните покои, радва се като юнак да тича по своя път. То изгрява от края на небесата и шества до техния край. От топлината му нищо не може да се укрие. Законът на Господа е съвършен и запазва душата. Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри. Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето; заповедта на Господа е ясна – просветлява очите. Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена. Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи. Те са по-желани от злато, от много чисто злато, по-сладки са от капките на медената пита. И твоят служител е предупреждаван чрез тях. В спазването им е голямата награда. Кой може да осъзнае своите грешки? За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина. Опази Своя служител и от умишлените грехове, за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен и чист от тежка вина.