Псалми 18:1-15

За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. Тогава той каза: Ще Те възлюбя, Господи, сило моя! Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител, мой Бог, моя скала. На него се уповавам. Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище. Ще призова Господа, Който е достоен за прослава, и ще бъда спасен от враговете си. Вълните на смъртта ме обхванаха, стихиите на злото ме надвиха. Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха. В бедата си призовах Господа и извиках към своя Бог. Тогава Той чу гласа ми от Своя храм и моят зов за помощ стигна до Неговия слух. Тогава земята се разтърси и разклати, основите на планините затрепериха, размърдаха се, защото Той се разгневи. Дим се издигна от Неговия нос и от устата му излизаше поглъщащ огън. Разпалени въглени се пръснаха от него. Той сведе небесата и слезе. И под нозете Му беше мрак. Той се възкачи на херувими и полетя, понесе се на крилете на вятъра. И направи мрака Свое скривалище, тъмните води и гъстите облаци – Свое покривало. От блясъка пред Него през облаците Му дойдоха градушка и горящи въглени. Господ загърмя в небесата и Всевишният остави да проехти гласът Му сред изсипващите се градушка и горящи въглени. Пусна стрелите Си и ги разпръсна, множество мълнии – и ги разсипа.