Притчи 26:1-16

Както снегът в лятно време и дъждът по жътва, така и оказването на чест не подхожда на глупеца. Както птицата хвръква, както лястовицата отлита, така незаслуженото проклятие няма да се сбъдне. Бичът е за коня, юздата – за магарето, а тоягата – за гърба на глупците. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен на него; не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не се помисли той за мъдър. Който отправя поръчка чрез глупец, отсича краката си, причинява си неприятности. Както краката на куция отслабват, така и умната дума куца в устата на глупците. Който удостоява глупеца с чест, е като онзи, който слага объл камък в прашката. Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците. Онзи, който наема глупец, е като стрелец, който наранява със стрела всеки минувач. Както псе се връща при бълвоча си, така и глупецът само повтаря глупостите си. Видиш ли човек, който се мисли за мъдър, надявай се повече на глупеца, отколкото на него. Ленивецът се оправдава: „На пътя има лъв! Лъв насред улицата!“ Вратата се върти на пантите си, а ленивецът на леглото си. Ленивецът потапя ръка в блюдото, но му е тежко да я повдигне до устата си. Ленивецът се има за по-мъдър от седем души, способни да дадат смислен отговор.