Притчи 22:1-16

По-ценно е името, отколкото голямото богатство; по-добре е изисканата външност, отколкото среброто и златото. Богатият и сиромахът се срещат един с друг; Господ е създал и тях двамата. Благоразумният предвижда нещастието и се укрива, а неопитните отиват напред и биват наказвани. Богатството, славата и животът са награда за смирението, за страхопочитанието пред Господа. По пътя на коварния има тръни и примки; който мисли за живота си, стои далече от тях. Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее. Богатият човек властва над бедния; който взема назаем, е роб на заемодавеца. Който сее неправда, ще пожъне злини, и тоягата, с която безчинства, ще бъде сломена. Милосърдният ще бъде благославян, защото дава хляба си на бедния. Изгони присмехулника и раздорът ще се намали, ще престанат и свадата, и позорът. Царят е приятел на този, който обича чистото сърце и има приятна реч. Очите на Господа закрилят благоразумния, Той осуетява брътвежите на вероломния. Ленивецът се оправдава: „Лъв има на улицата; насред улицата ще ме убият!“ Устата на прелюбодейките са дълбока пропаст: в нея ще падне този, на когото Господ се разгневи. Ако глупостта е обхванала сърцето на младежа, пръчката за наказание ще я премахне от него. Който угнетява сиромаха, иска да придобие печалба, и който дава на богатия – има само загуба.