Филимон 1:12-25

Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене. Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието, но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда. Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги, вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа. И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз. Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка. Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си. И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него. Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам. А също така, приготви ми подслон, защото се надявам, че чрез вашите молитви ще ви бъда подарен. Поздравява те Епафрас, който е затворен с мене заради Иисус Христос, а също Марк, Аристарх, Димас, Лука – мои сътрудници. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.