Матей 14:1-36

В онова време до четвъртовластника Ирод дойде мълвата за Иисус. Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска. А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат. Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус. Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им. А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата. Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен. И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото. А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус. Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“ Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“ И щом влязоха в лодката, вятърът утихна. А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“ След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни. И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.