Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“ А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“
В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи. Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“ И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.
През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли: Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот, Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове. И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.