Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“
Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.
А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.
Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите. Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус. И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган. Този ден беше петък и настъпваше събота.
След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му. Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.
Приложение Библията
Bible App for Kids
