Послание на Яков 1:2-18

Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо. Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания. Унизеният брат да се хвали със своето въздигане, а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата: когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания. Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого. Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст. Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя! Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила, Който никога не се променя, нито пък помръква. Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.