Еклисиаст 3:1-14

Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето: време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото, време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене, време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване, време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш, време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене, време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене, време за любов и време за омраза, време за война и време за мир. Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него.