Първо Коринтяни 7:1-24

А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват. На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир. И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си? Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.