Йоан 18
18
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)
1След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.
2Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. 3Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.
4Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5Отговориха му: „Исус от Назарет.“
Той им каза: „Аз съм.#18:5 Аз съм Тук и в стих 8 е възможно тези думи да имат същото значение, както в 8:24,28,58; 13:19.“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) 6Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7Той отново ги попита: „Кого търсите?“
„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.
8Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ 9(Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) 11Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
Исус е отведен пред Анна
(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)
12Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го 13и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. 14(Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)
15Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. 16Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. 17Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“
Той й отговори: „Не, не съм!“
18Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
Първосвещеникът разпитва Исус
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)
19Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. 20Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. 21Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
Петър отново се отрича от Исус
(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)
25Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“
Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
Исус е отведен пред Пилат
(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)
28Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,#18:28 да не се осквернят ритуално Влизане в място на езичници прави невалидно специалното обредно пречистване на юдеите преди празника Пасха. Вж. Йн. 11:55. иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. 29Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“
Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ 32Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“
37Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“
Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“
38Пилат попита: „Какво е истина?“
Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. 39Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“
40Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)
Избрани в момента:
Йоан 18: СПБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International